Петя Пеева, гр. Бургас 8000, GSM: 0887 634891, aromarelax@abv.bg

Основно меню

Посетете ни във Фейсбук

ПОДАРЕТЕ!!!

Инфо бюлетин

За безплатна информация за нови статии, промоции и продукти от AROMARELAX.EU, моля въведете вашето име и валиден имейл.



masaji12.jpg
Начало
ВНИМАНИЕ: Този сайт дава обща информация за ароматерапията и масажните терапии и не заменя консултацията със специалисти!!! Авторката не носи отговорност за проведено самолечение!!!
Печат Е-мейл
„Уличният котарак Боб” от Джеймс Боуен изд. Книгопис
Уличният котарак БобБоб е един от най-популярните котараци в света, а Джеймс – неговият стопанин. Историята на двамата днес е един от най-хитовите бестселъри във Великобритания и вече е преведена на 18 езика. Сега хората спират, искат да се снимат с Боб, носят му подаръци. А единственото, за което мечтае Джеймс, е никога да не се разделя със своя четириног любимец. Биографията на уличния музикант и неговата котка вдъхновява хиляди хора да вземат живота си в ръце и да променят съдбата си.
Джеймс Боуен е уличен музикант в Лондон. Когато през пролетта на 2007 година намира ранен рижав котарак, той все още не подозира колко ще се промени животът му. Джеймс живее ден за ден в борба със себе си за преодоляване на зависимостта си от наркотиците. Въпреки това, не може да остави без грижа този поразително интелигентен котарак, на когото дава името Боб. Котаракът бавно се възстановява и Джеймс го пуска отново на улицата с мисълта, че никога повече няма да го види. Само че Боб е на друго мнение. Техните необикновени, забавни, но често и опасни преживелици коренно променят живота им и постепенно лекуват раните от трудното минало на всеки от тях. Джеймс и Боб остават неразделни, свързани в спасително и за двамата приятелство.
„Боб не просто промени отношението на хората спрямо мен, той променяше и моето отношение към тях. Никога преди появата му не съм поемал отговорност за някой друг в своя живот. Като по-млад в Австралия се хващах на временна работа къде ли не. Бях член и на една музикална банда, което все пак предполага умение да се работи в екип. Истината е обаче, че откакто, като тийнейджър, напуснах дома си в Австралия, съм отговарял само за себе си. Първата ми и единствена мисъл беше за самия мен, защото нямаше кой друг да се погрижи. Така животът ми се превърна в чист егоизъм. Всичко се свеждаше до това как да изкарам от ден за ден.
Появата на Боб в живота ми драматично промени това. Изведнъж отговорностите ми се увеличиха. Вече от мен зависеха и здравето, и добруването на  друго живо същество. Отначало това беше същински шок, но постепенно започнах да свиквам. Нещо повече – доставяше ми радост. На някои може да се стори смехотворно, но за първи път осъзнавах какво е да гледаш дете. Боб беше моето дете и възможността да му осигурявам топлина, храна и сигурност беше един вид награда за мен. Но беше и плашещо.
Непрекъснато се притеснявах за него, особено когато сме на улицата. И на Ковънт Гардън, пък и навсякъде другаде, бях постоянно нащрек – инстинктът непрекъснато ми подсказваше, че не трябва да откъсвам поглед от него. За негово добро.”
.........     
„Съвсем  загубих представа за времето, но на сутринта вече усещах адски болки в главата, почти като мигрена. Изпитвах остра непоносимост към всякаква светлина и шум. Опитах се да стоя на тъмно, но точно тогава ме връхлитаха халюцинациите, а аз исках да се отърва от тях. Същински дяволски кръг. Сега имах нужда от нещо, което да отвлече вниманието ми от собственото ми състояние. Боб наистина се оказа моето спасение. Знаеше че имам нужда от него и не се откъсваше от мен – постоянно беше наблизо. Идваше, когато го виках, но се дръпваше на почтително разстояние, когато има пристъп. Сякаш усещаше точно какво изпитвам. Случваше се да оклюмам, а той идваше и притискаше муцуна в лицето ми сякаш казваше:”Добре ли си, приятел? Аз съм до теб, ако имаш нужда”. Друг път само седеше наблизо, мъркаше тихичко, търкаше опашка в мен и ме близваше по лицето от време на време. Всеки път когато се люшках, потъвах и изплувах в тази свръхестествена вселена от халюцинации, той беше котвата, която ме държеше здраво към реалността.”
........
„Докато стигна обратно до Тотнъм, вече се усещах като прероден. Чувството беше съвсем различно от действието на метадона. Сега светът ми се виждаше много по-пъстър и жив. Имах чувството, че зрението, слухът и обонянието ми са значително по-остри. Цветовете около мен бяха станали по-ярки. Звуците – по-ясни и отчетливи. Направо не беше за вярване. Колкото и странно да звучи, сега се чувствах по-жив от всякога. Усещането от постигнатото беше невероятно. През следващите няколко дни промяната в здравословното ми състояние и в живота ми, като цяло, беше огромна. Сякаш някой беше отдръпнал завесите и отново беше пуснал слънцето в живота ми. Всъщност някой беше направил точно това.”
............
„Всеки човек има нужда от преломен момент в живота си. Всеки заслужават втори шанс. Двамата с Боб получихме своя...”
 
< Предишна   Следваща >